Мъжката наивност е винаги в ръцете на женската хитрост.
-Как не се спря!? – изръмжа жената, докато подреждаше хавлии, джапанки, шапки и други плажни аксесоари. – Как не те заболя врата да си извиваш главата наляво и надясно след тях!?
-Кой ма, жена?- недоумяваше той.
-Как кой? Флъорците на плажа! Уж табла играете с Митко, а не изпускате нищо. Че се и извивате чак! Пък и коментариите ви такива едни цветисти. Тая какви кратуни имала, онази, как й висял пърдялникът. Другата, колко й били криви краката, но за сметка на това удобни. А онова момиче, само дето не го глътнахте! Отворили едни усти, ни говор, ни картина. ..и таблата забравихте и къде се намирате, камо ли нас. Да му призлее на човек от простотии. Срам ни хвана с Мичето от вас. Вие на море ли сте дошли с нас или да гоните курвите по морето!?
Славчо остана изумен от свръхспособностите на жена си. Тези думи ги бе изрекъл толкова тихо на приятеля си ,че оня се напрагаше, за да ги чуе. На всичкото отгоре играеха табла на два метра от жените си. А те и двете като вперили поглед в морето нито мръдват, нито глава за завъртят, стоят като истукани. Е как е забелязала всичко?
-Ама Фанче!-опита се да се оправдае Славчо.- Какво толкова е станало!? Само гледаме и това е. После коментирахме.
-А то и това оставаше, да ги подгоните! Как не ви е срам поне от нашето присъствие. То бива, бива наглост, ама вашето не се трае!
Криво му стана на Славчо, ама срещу фактите и боговете мълчат. Добре, че с Митко щяха да ходят за риба следобеда, та да не се заяжда с него повече.
ххх
-Миче, ама забеляза ли ги онези двамата зад нас, а!?
-Има си хас! Онзи с боксерките на цветчета какъв задник имаше? Като на спортист!
-Ами неговият приятел ми каза, че си падал по тебе. Не можел да свали поглед от очите ти и изкушението да се влюби в теб растяло с всеки изминал час.
-Ти пък, Славке, майтапиш ли се с мен!?
-Помниш ли, когато нашите отидоха до барчето за бира?
-Е?
-Нали аз влязох в морето, а ти остана да пазиш багажа.
-Е?
-Е тогава влезе другият и ми каза всичко това.
-Ами ти хареса ли го тоя -твоя де?
-Малко е млад за мен, но пък какви очи има, а и устните му такива едни сладки.
-Ама ти да не би….?
-Случайно стана ма, Миче. Една вълна ни блъсна и той както си говорихме…
-Блазе ти. Ще ти остане един спомен от почивката.
-То и на теб може да остане. Уговорихме се да се видим следобед, докато нашите са на риба.
-Вярно ли? -цъфна Мичето. – Божичко, Славке, колко си оправна.
-Ами, аз ако не бях оправна и деца нямаше да имам ма, Мичеее.
Khagan 