Видях я да изпраща в мрака 
любимия си с поглед натъжен.
На пейката приседна и заплака.
Прегърнах я и казах откровен:
“Послушай ме девойко мила:
Недей за никой да тъжиш,
че мъжката душа е скрила
поне една торба лъжи!”
А тя през сълзи ми отвръща:
“Това го знам и ми е много ясно,
но друг не искам да прегръщам!
В торбата чувствам се прекрасно!”
*******
Nie jestem prawdziwym poeta
bo bardzo jestem zakochany:
ale wiem , ze moja milosc jest snem
ktory juz jutro bedzie nieaktualn
*******
Tak jak słońce po ciężkiej zimie
Wydajesz owoc z martwych gałęzi
Tak .Ty z niekończącą się miłością
Duszę moją pobudzasz do życia.
Moja dusza jest przepełniona miłością
Jest w niej też
I smutek i strach, przed ciężką zimą
Ale Ty jesteś szczęśliwa
Ze jesteś tutaj i ,że ciebie mam
Czy mi się śni?
Nie chciałbym by w mojej duszy to się skończyło
Wśród śniegu i pożółkłych liści
Nie chcę już być połamaną gałęzią ………
*******
Тъй както слънцето след тежка зима
от мъртви клони дава плод,
така и ти със обичта незрима
душата ми възкръсваш за живот.
Любов в душата ми прелива
и смут и страх от тежка зима,
но въпреки това e тя щастлива,
че ти си тук и теб те има.
Сънувам ли – не знам. Не искам
това в душата ми да свърши -
всред сняг и златоткани листи
да бъда пак аз клон прекършен.
*******
Аз истински поет не съм,
а още повече съм влюбен,
но знам че моята любов бе сън,
която в утрото загубих.
*******
Демони бродят в тъмната доба -
зли и проклети, изтъкани в лъжи.
Вдъхват във мислите тежка прокоба.
Измъчват и плашат слаби души.
Къде сте вий демони? Спрете до мене!
Вземете душата ми! Аз ви я давам!
Защо я оставяте самотна да стене?
Дори любимата моя не я пожелава.
Демони идват в нощния мрак.
Бавно при мене присядат от страх.
Гледат в душата ми някакъв знак.
После хукват, потънали в прах.
И вие ли, демони, ужасни и злобни
не покрихте душата ми в смъртен покров?
Проклинам ви с думи тежки, прокобни:
” Вечно да страдате с мойта любов!””
*******
Повярвах глупаво във теб и бях готов
за свята обич. И можех да се вричам.
Когато любихме се – вярвах, че е от любов,
защото аз любов не правя, ако не обичам.
*******
Много любови имал съм аз.
Много съм лъган. На любима не случих.
Бил съм и силен. Бил съм без власт.
Но да съм горд в любовта се научих.
Да си тръгвам самотен, да страдам.
Да ми е тежко и да отминавам.
За любов да се боря, но да не падам,
дори да се случи отново да ставам.
*******
Любовта ми като огнена стихия изгаряше измъчената ми душа,
готова да погълне всичко болно вече, деформирано и овехтяло.
Душа, проядена от неблагодарност, безсънни нощи и лъжа.
И все пак да възкръсне от твоята любов във ново, възродено тяло.
Но твоята любов бе облак мрачен, студен, безжалостен, суров,
дошъл случайно, може би, от океана на отчаяние и самота.
Не виждаше, че в мойте мисли и дела за промяна съм готов
и нещо ново искам да възкръсне след лумналия огън в пепелта.
Излъгана, измамена и осквернена, навярно от предишните любови,
омърсена от мъжете ,пренебрегнали те чувствата ти страстни,
премазана, отчаяна, невярваща, все още стегната във старите окови,
не вярваше, че истински мислите ми, почтени и прекрасни.
И ето, дъжд от недоверие и страхове изля се в мен със страшна сила
и огънят, макар чудовищен и мощен, започна бавно да умира.
Съскаше жарта. Не искаше в душата да остави нищо старо и прогнило.
Бореше се със дъжда. Молеше за милост…, а той вали, не спира.
И огънят е мъртъв в мен. Изгасна пламъкът обречен.
Не вярваше във него. Страхуваше се. Не поиска да го разбереш.
И мислиш си, че всичко между нас загубено е вече?
Но ти не знаеш, мила моя, че с твоите сълзи нов свят ще създадеш.
А времето лекува люти рани и насажда
надежда, вяра и любов в сърцето.
Повярвай, че от огън и от дъжд се ражда
ново по-красиво, ароматно Цвете.
*******
Къде си скрила своята усмивка?
Смехът звънлив на кой си подарила?
Не знаеш ли, че виното не е тъй пивко,
щом с мъка и вода си разредила?
*******
Не крий се, като сърна уплашена,
на безразличието в сивата безбрежност!
Не съм ловец, ни хищник страшен,
а съм елен, дошъл да те дари със нежност.
*******
Чувствата ти – изхабени, разпилени -
като пожълтели есенни листа,
отнесени от ветрове студени,
невярващи във любовта на Есента.
*******
Безкрайно бавно времето минава
В душата ми е тежко.
В сушата ми е мрак.
На този свят не искам да оставам.
От Бог добро не срещам.
Смъртта не дава знак.
*******
За ласки душата ми копней.
Да ми се радва някоя, да ме прегръща.
Угасва всеки огън без повей
и от жарава, в сива пепел се превръща.
*******
Бурята иде. Лесът зашумя.
Небето е мрачно. Облак лежи.
Мълния пада. Дъждът заваля.
От едрите капки гората тежи.
*******
Живота ми бе кратък като песен:
ту радостна, ту тъжна бе.
Как да се простя във мойта есен,
с гъстите гори и синьото море?
*******
*******
Като на сън пак виждам полски път,
а покрай него увяхващи цветчета,
река извираща от черноземна гръд
тъжна песен на невидими щурчета.
Къде си роден дом!? Къде си роден кът!?
От мъка, в сърцето ми отворил рана.
Къде си детство мое!? Къде си млада плът!?
Останала е само, душата ми обрана.
*******
Защо ми махаш нежно цвете
израстнало всред трънеста ливада
и в мрака бранещо си сърцето
от шиповете остри, тук, на Ада.
Обгърнато от тръни и коприва
кажи ми как живееш!?
Кой ще те от врагове закрива!?
Самичко ли ще остарееш!?
От къде намираш сила,
да се бориш и да не се предадеш!?
Защо Съдбата тъй е отредила,
тук, о, нежно цвете, да растеш!?
*******
*******
Налей приятелю от гроздовата мъст.
Във вино нека се издавим.
Че щом превърнем се във пръст,
ние гроздов сок ще правим.
*******
Приятели, когато се спомина,
не ме преливайте със вино.
На гроба само приседнете
изпийте го и се веселете.
*******
Потаен мрак обгръща
улички безлюдни, криви,
дворчетата, всяка къща
и птичите души сънливи.
*******
И пак съм сам и пустота
обгръща мойте дни и нощи.
Откривам преоткривани неща,
за да се чувствам по-немощен.
Безкрайно бавно времето минава.
В душата ми е тежко.
В душата ми е мрак.
На този свят не искам да оставам.
От Бог добро не срещам.
Смъртта не дава знак.
Хуморът е функция на интелигентността.
*******
Жени, не се чудете, че ви отминавам.
За друго поприще съм аз готов.
Понеже често взе да не ми става,
реших да бъда просто философ.
А чувал съм, че на жената се отдава
любов да прави до смъртта.
Ако е така, защо се сърдите тогава,
че ви е чужда мъдростта?
*******
В началото бе словото. Лъжи!
Господ явно на ангели е случил .
В противен случай я кажи:
Защо на словото ги е научил?
*******
Аз знам, Господи, че си милостив и благ -
и на грешника ще му простиш. Затова те славя.
Но искам, Господи, да ме научиш как
мераците си еротични да простя и забравя.
*******
Човек расте величествено, като бора.
Все някога трябва да се види остарял.
Ако искате да сте полезни, мили хора,
бъдете поне подпорен материал.
*******
В градската тоалетна
Като критик творбата му разглеждам.
На зор е бил човека. Работил е чевръсто.
За някаква хартия се оглеждам.
Е, няма как, и аз ще се избърша с пръста.
*******
Ако имаш приятели много и не на шега,
помагат когато те няма. Едва ли
биха били идвали, ако бе с грозна жена!
Бъди сигурен, че са я пожелали.
Но ти не бъди глупав и ревнив,
че някой, някога жена ти пожелава.
По-скоро трябва да си пресметлив.
Да отхвърлиш помощ, дали си заслужава?
Спомни си твоят труд свещен
положен за нечие семейно благо.
Отруден, скапан, уморен.
Но след целувката ти става драго.
И пак се работиш като роб.
И бачкаш пак за нейната целувка дивна.
Приятелите знаеш са до гроб.
Жена ти само трябва да е по-активна.
*******
Той бе горд от свойте постижения.
За себе си бе с най-божествен лик.
Макар че в неговото обкръжение
го имаха за тъп алкохолик.
********
Мъж на място беше той
Търсеше известност, слава, без покой.
Достигна своя апогей,
но го принудиха да стане гей.
********
Израстнала всред торища и слама,
но с тяло в перфектните размери.
Чичко спонсор бързо си намери
и превърна се във светска дама.
********
Предложили на някаква момиче
пари и слава, известност, власт.
„Да стана на министъра метреса?
Та той е стар, а и не го обичам.”
И викнали приятелките в глас:
„Избирай: магазинерка или поетеса!”
********
От скромността си страдам аз.
Лошо не направил бих.
Днес едва пропях на глас
и целият се изчервих.
********
“О, времена.О, нрави.”
бе казал Цицерон преди векове.
И той поне това оставил,
а аз някакви си жалки стихове.
********
Признал си в изповедалнята един
жена си, че претрепал с дрянова тояга.
А пастора го анатемосал до амин,
че като съсед, не го е викнал да помага
********
