Защо си нямам кученеце ме питат
и все не мога туй да им простя:
защо като мен не предпочитат,
вместо псе – бедняк да нагостят.
Защо си нямам кученеце ме питат
и все не мога туй да им простя:
защо като мен не предпочитат,
вместо псе – бедняк да нагостят.
от възпитанието и средата.
В живота, най-вече ти си,
с унаследеното в душата.
В Древния Помпей, леката жена,
струвала два хляба.
Днес, на улицата, за същата цена,
не струва даже баба!
Животът без знания съвремието предпочита. 
Без идеали, цели, планове и интереси.
Децата ни единственото, което с жар прочитат,
са чалгарските плакати и тъпи SMS-и.
Ако Глупоста, посял си ти за семе
и в култ издигаш плътта егоистична,
душата своя, убил си я без време
и в следващият няма да е по-различна.
Тоз, който с години свикнал е на самота, 
дългото гостуване не ще изтрае.
И ако се окажеш нетактичен, то за срамота
с гняв, ще си прогонен най –накрая.
Ако се имаш за безгрешен
и в други своята вина откриваш:
шанса ти е винаги успешен,
на близките, душите да убиваш!
Приятелството, няма как да съществува, 
щом Интереса ви обвързва и сляпата Надежда.
В джунглата, където тигърът ловува,
срещата със друг такъв, до Смърт довежда.
щом хората не те разбират даже.
Дано тогава задника ти се обади,
че повече от твоята уста ще каже.